Най-голямата европейска технологична компания – SAP, стъпва у нас през 2000 г., като придобива малък български разработчик, за да покрие продуктовата си ниша при Java сървърни технологии. Към онзи момент екипът ѝ в България е едва 60 човека (няма дори HR), а страната ни прави първите си стъпки като развиваща се IT индустрия.
През 2003-2004 г. SAP все още се опитва да разбере как точно ще пасне тази българска компания в контекста на Java сървърните технологии в по-широкото ѝ портфолио, за да реши дали да прави допълнителни инвестиции в нея. След като решението е положително, българският офис започва да расте стремглаво и да се развива в различни направления.
2010 г. е знакова година за „SAP Labs България“. Облачните технологии започват да набират скорост, което отваря нови хоризонти за местния екип. Той вече наброява 400-450 човека, което мотивира неговите ръководители да си поставят една изключително амбициозна цел – да бъдат първите в рамките на цялата компания, които ще капитализират всички натрупани знания и умения, за да създадат облачна платформа, базирана на Java и технологии с отворен код. В резултат на това, облачната платформа, която е в основата на бизнес решенията на SAP и е изключително важна в стратегически аспект за интегриране на различни решения, разработване на нови такива и разширяване на функционалности, се стартира от България.
През 2020 г. екипът на SAP в България вече наброява 1000. Местният офис излъчва и първите си глобални лидери – мениджъри, които управляват цели продуктови линии, използвани в цял свят.
Пет години по-късно, местният офис на най-голямата европейска технологична компания има повече от 2000 служители, управлява собствени продуктови линии и е регионален хъб за Югоизточна Европа. Особено когато става дума за AI. И далеч не смята да спира да се развива.
Каква оценка дават от „SAP Labs България“ за своята еволюция през последния четвърт век? Кои технологии за нейната трансформация от малка организация до основно звено в най-голямата европейска технологична компания? Как се разви междувременно българската IT индустрия? Какво предстои в бъдещето?
Отговорите на тези и още много въпроси дава пред DEV.BG Радослав Николов, изпълнителен директор на „SAP Labs България“.
Когато SAP стъпва в България, тя е една от малкото компании с подобен профил. Как се промени бизнес средата и технологичният сектор у нас оттогава до днес и каква е вашата роля в тази еволюция?
До средата на 90-те години на миналия век програмирането не беше толкова популярно. Даже много хора питаха какво ще работим. Нямаше толкова работни места за програмисти. Но това се промени.
В началото на новия век стартира подемът на българската екосистема и интересът към нея започна да расте с бързи темпове. Затова и SAP идва в България точно тогава – разпознавайки продуктовата ниша и българския талант. Помага и фактът, че сме държава кандидатка да влезе в ЕС.
По този начин SAP даде голям пример, гласувайки това доверие в България, защото немалко наши клиенти са едни от най-големите компании в световен мащаб. Самият факт, че SAP идва в България и има развоен център, който расте, е голямо послание, голяма инжекция на доверие. Така че, ние сме едни от пионерите на съвременната IT индустрия в България.
Освен това в началото нямаше кадри. Затова „SAP Labs България“ стартира изцяло като студентска компания. Наемат се масово студенти, които минават през обучителни програми, без да правят нищо друго. След това се решава кой за каква роля е подходящ. Днес наемаме по около 400 души годишно, но не сме спирали да обучаваме таланти. Имаме студентски и стажантски програми – над 100 човек работят като стажанти при нас. Имаме и програми за Junior таланти.
В момента екипът ни е около 2100 човека, но сме обучили поне още 1000, които са в по-широката екосистема. Като цяло над около 50% от хората ни са стартирали като студенти при нас във времето.
А как се променихте вие като ръководител за тези години? Кои бяха най-важните уроци, които научихте?
Аз се присъединих към компанията в края на 2002 г. Точно тогава тя започна да се разраства, да става интегрална част от SAP. Започнах като team lead, след което станах мениджър, вицепрезидент, глобален лидер, управител, а от две години съм и ръководител на развойната дейност на SAP в региона, което включва България и Румъния, а скоро и Сърбия.
В началото смятах, че трябва да влагаме максимални усилия, за да може всички да сме на едно мнение, когато започваме даден проект. Това ми костваше много лични терзания и време. Накрая обаче стигнах до прозрението, че при над 5 човека екип винаги ще има разногласия. И, най-важното, че това не е проблем. Напротив, хубаво е да имаме различни мнения, защото, ако всички гледат в една посока настрани, няма да видим стената, към която вървим. Вече не смятам, че е толкова важно всички да сме на едно мнение. Най-важното е всеки да има възможност да бъде чут и когато правим някаква промяна или взимаме някакво решение, да си даваме време, в което всеки да може да си каже мнението. Оттам насетне трябва да се движим в избраната посока без значение дали всички сме съгласни или не, защото все пак компанията трябва да се развива.
Друго много важно нещо, което научих, е, че всичко се гради около клиентите. Ако правим така нещата, все едно ние сме си клиента и си кажем: Това е много хубаво и може би ще послужи на някого, много ще сгрешим. В момента, в който сложиш думичката „може би“ и не я валидираш, тръгваш по един един хлъзгав път и може да инвестираш страшно много в неща, които не ти трябват. Както е казал Питър Дракър, най лошото нещо, което дадена компания, екип или човек може да направи, е да тича в грешната посока ентусиазирано. Така че дори и клиентът да не знае какво иска, компанията трябва да валидира проекта с него, преди да инвестира много средства и време.
Не на последно място, културата на компанията е сред най-важните аспекти за дългосрочния растеж. Ако тя е неприятелска или хората си пречат, вместо да си помагат да израстват и да вървят заедно, нищо не може да се случи.
Кои технологии трасираха развитието на SAP България през тези 25 години?
На първо място, Java и съответно Java сървърните технология. Те са обединени под термина Java Enterprise Edition – платформена спецификация, с която могат да се разработват Java бизнес приложения. Във времето въведохме и Agile методологии, които заимствахме от от производителите на автомобили, за да работим по ефективно.
След това дойдоха облачните технологии. От 2010 г. ние сме пионери в разрабитването на Java базирани продукти и модули с отворен код. След време се появиха и други програмни езици, които започнахме да поддържаме.
След като дълго време бяхме предимно технологична локация, през 2015-16 г. открихме нашия първи UI екип от 70 души и затворихме целия кръг на технологичния стек – от най-ниско ниво, през сигурност до UI. Оттам насетне започнахме да се разрастваме в посока на бизнес приложенията и излязохме извън изцяло технологичния профил.
След като нашата компания и светът тръгнаха в посока на облачните технологии, се появиха и нови програмни езици като Go и започнахме все повече да ги използваме. А с появата на AI – съответно и Python.
DevOps екипът ни също много се разрасна – от 15-20 души преди 7-8 години, сега те са над 300.
От технология на технология, няма как да не стигнем до изкуствения интелект. Какви решения развивате на това поле и какво е мястото на „SAP Labs България“ в рамките на по-голямата организация, когато става дума за AI?
От една страна, в последните ни две години ние изключително много насърчаваме използването на наличните ни AI инструменти за нашата собствена продуктивност. Около 80% от нашите разработчици активно и регулярно използват Copilot на GitHub за по продуктивно писане на код. По този показател сме водещи и в самата SAP – седми месец поред ние като развоен център имаме най-големия процент използваемост спрямо броя на хората ни.
Също така изключително много насърчаваме всички наши звена, всички продуктови екипи или такива за услуги да помислят дали техните данни могат да бъдат споделени през API, за да бъдат използвани от AI. По този начин искаме всеки екип да помогне за интеграцията на нашите AI разработки в инфраструктурата на клиентите така, че те да могат да ги използват по най-добрия начин.
Имаме и глобален AI асистент – Joule – който се използва както от клиентите ни, така и от самите нас. Но той трябва да бъде обучен в различни посоки от нашия живот – примерно, как да работи с тикетинг система, как да намира лесно информация в системите на дадена компания или как да организира бизнес пътуване. Това обучение се случва в България, когато става дума за SAP. Имаме екип от експертисферата на AI, който обучавам редица модели и консултира други екипи как да ги интегрират в работата си. Имаме над 100 модела, които са обучени, валидирани, имплементирани и след това продължаваме да ги дообучаваме, когато се налага. Тоест, ние реално управляваме целия процес по създаването и поддръжката на Joule за вътрешно ползване в SAP.
За външно, това, което правим в България, е да разработваме т.нар. Customer Business Hub – събираме бизнес данните на много клиенти в различни направления като производство, логистика, продажби и т.н. След това data science специалисти от целия свят ги използват, за да обучат и персонализират AI моделите, които предлагаме на бизнеса.
Малко са компаниите, които биха могли да работят като нас, защото, от една страна, трябва да имаш IT технологиите, от друга – данните. А данните ги имаш, само ако имаш бизнес приложения, ползвани от хиляди клиенти.
Подобни инициативи няма как да бъдат развивани без подходящите таланти. Успява ли „SAP Labs България да си ги набави. Въобще предлага ли българския технологичен пазар на труда достатъчно кадри?
Преди 5 години талантите не бяха толкова много и въпреки че ние сами си ги обучавахме, когато ни трябваше по-бърз растеж, беше сложно.
В последните 2-3 години обаче е различно. На пазара има изключително много налични таланти, търсещи възможности, така че компании като нашата, които не спират да се разрастват, са в благоприятнапозиция. Интересът е голям.
Още повече, че ние не сме спирали да инвестираме и да показваме на цялата екосистема, че ни е грижа не само да привлечем хора, но и какво остава след нас и как се разива цялата среда. Работим с няколко университета, имаме 5-6 курса, които водим по наша програма, достигаме до изключително много ученици всяка година, тъй като колеги посещават училищата и разказват това, което правим в IT индустрията. Вече десета година правим и най-голямото състезание за Lego роботика– „Роботика за България“.
Тоест, целта ни е да има една по-голяма екосистема – хора, които се интересуват от IT, учат и продължават да се развиват в тази посока. В крайна сметка, когато има повече таланти като цяло, ще има повече и за нас. За 400-те позиции, които наехме тази и миналата година, имахме сътветно 9000 и 10000 уникални кандидати. Това доказва както наличието на талант, така и интересът към нас като работодател.
Какви умения и знания търсите в хората, които наемате, с оглед на това, че се намираме вече в ерата на AI?
Като цяло гледаме в различни посоки. На полето на AI наемаме по 30-40 човека на година, последната 50. Тук търсим основно Python като програмен език, тъй като е най-разпространен за работа с модели. Хората все пак е добре да са в час с основните големи езикови модели, да знаят какво са агенти. Хубаво е да са писали или да са разработвали такива, преди да се дообучат при нас.
Навръх 25-та си годишнина бяхте отличени като един от най-добрите работодатели у нас. Как се постига подобен успех?
Тази година за 10-ти път сме сред най-добрите работодатели в България. Това допитване е изключително важно, защото тук не се взимат финансови данни или представянето на компанията, а се питат нашите колеги. Тя оценяват представянето на компанията през техните очи и когато ни класират сред най-добрите работодатели, това означава изключително много. 980 човека са попълнили анкетата тази година, 87% от които са ни оценили много високо. Зa да се случи това, тези хора трябва да виждат позрачност, стабилност, постоянство. Да виждат, че инвестираме във взаимоотношенията си едни с други и поддържаме висока култура, която оценява различията, приобщава всички, приканя мненията да бъдат чути.
Всичко това е градено с години. Имаме вътрешни допитвания два пъти в годината, знаем пулса на цялата компания в глобален мащаб, в това число и в България, и взимаме мерки в зависимост от обратната връзка. Така че ние знаем много добре къде се намираме.
Какви са основните приоритети на SAP България за следващата година?
Работим активно по нова сграда. Тя ще е готова януари – над 5000 квадратни метра, 450 работни места, около 600 колеги ще бъдат асоциирани с нея. Те работят в хибридна среда – два дни в къщи, три дни в офиса, така че и този аспект е залегнал в нея. Тя е близо до сегашната ни сграда и се опитваме и там да създадем същия микс от теми и роли, каквито имаме в сегашната.
Със сигурност продължаваме растежа, може би с малко по-бавен темп, от порядъка на 200 човека. Най-вероятно ще направим някакви вътрешни AI академии, за да обучим наши колеги, които да се преместят към тези позиции. Но в един момент защо да не ги отворим и навън?
Голямата стратегия на компанията обаче е интеграция на нашите бизнес приложения end-to-end – когато един бизнес процес започва от едно приложение и минава в друго, трето и т.н., потребителят да не разбира, че това са различни продукти. А понякога тези продукти са разработени от различни компании, преди ние да ги придобием. Така че интеграцията е изключително важна.
Искаме да използваме нашите бизнес данни от различните ни услуги и продукти, да ги анализираме чрез AI модели и да даваме на нашите клиенти възможно най-добрите препоръки, за да могат те да вземат информирани решения за своя бизнес.
AI формира трите основни стълба на нашата стратегия – интегрираност на приложенията, анализ на данните за обучение на нашите модели, технологията да стане основен канал за консумация на бизнес процеси и бизнес софтуер като цяло. Искаме да автоматизираме редица бизнес процеси – както за нас, така и за нашите клиенти – през AI агенти.
И накрая, ако изтеглим малко фокуса, кои технологии ще бъдат в основата на развитието на IT индустрията през следващите няколко години?
AI ще катализира подем за най-различни направления, до момента, в който не се появи т.нар. AGI, който се очаква да превъзхожда значително човека. Оттам нататък може да се случи всичко – от това да не се налага да работим, а само да творим и да си почиваме, до апокалиптичните сценарии.
Иначе, очаквам самоуправляващите се автомобили да навлизат все по-бързо. Това ще започне да намалява нуждата от лични автомобили и ще се решат редица проблеми – с паркирането и замърсяването на въздуха, например.
Хуманоидни роботи са друга такава технология. Роботите отдавна са навлезли. Сега, с изкуствения интелект, те стават по-интелигентни, но в производството отдавна редица дейности са роботизирани. За домакинството, за ежедневието ни обаче трябват хуманоиди – надали някой си представя, че един робот, който сглобява коли в BMW, може да му е полезен в кухнята. Затова и те ще бъдат следващото голямо нещо, което ще видим благодарение на AI.
В същото време, ако квантовите компютри се появят наистина, ще се открие една изключително голяма изчислителна мощ. Редица центрове за данни в момента се реконструират с най-новите чипове на Nvidia, за да са подготвени за нуждите на AI. Ако се появят квантовите компютри обаче, много неща може да се наложи да се предефинират.
